Парк Странджа

Тази благословия е издълбана върху мраморна надгробна плоча, вградена в олтара на стара католическа църква в Малко Търново и датира от 2-ри век пр. н. е. „За Бога, странниче, не спирай по средата на пътя, а продължи, за да се насладиш на това море от девствени гори!“, е казал един български писател в началото на 20-ти век. Не можем да не се съгласим с тях. Природата на Странджа е благословена, защото съчетава морето, планината и средиземноморското слънце. Скритият смисъл на древния надпис е ясен – Странджа, населявана от хора още от праисторически времена, според вярванията на древните хора дава силен дух и здраво тяло. И до днес всеки, който дойде в тези земи, се вълнува от богатството на странджанската природа, прекланя се пред паметниците на древната култура, очарован е от духовното наследство, запазено в обичаите, традициите, фолклора и митологията на местните хора. Странджа не е утъпкана туристическа пътека, а едно прекрасно и уникално туристическо приключение. В Странджа всеки се чувства като дете на майката Природа, добре защитено от убийствената шумотевица на съвременната цивилизация. Тихата смиреност на малките селски църкви и параклиси подхранва вярата, защото в никое друго място тя не е съхранена така добре, както в малките селца Бръшлян, Заберново, Кости, Българи и много други странджански села и градчета. Около аязмите (лековити извори) историите за магьосници, феи и елфи са все още живи, така, както е жив и древният обичай „нестинарство“ (танци върху огън). Старите странджански къщи, изпълнени с топлина и гостоприемство, предлагат едно целебно усещане за истинско спокойствие.